Иво и Нина Петрови са семейство и колеги, които заедно създават и показват творчеството си. Стиловете им са различни, но носят усещане за допълване. Двамата се запознават още в училище и оттогава имат десетки успехи и изложби заедно. Показвали са творбите си на самостоятелни изложби в Москва, Париж, Барселона, Виена и още много други места. Последната им изложба все още може да бъде разгледана в галерия Нюанс, които споделят за творците: „Нина определя стила си като ретро поп арт и намира най-голямо вдъхновение в постерите от 20-те години, а напоследък и във фотографията от 50-те и 60-те години, и така създава една своеобразна ретро атмосфера. Иво, от своя страна, работи в сферата на фигуралната живопис, силно повлиян от сецесиона. По думите на художника в картините му се усещата влиянието на известната художничка от 30-те години Тамара де Лемпицка, както и вплитането на различни орнаменти в сюжета, характерни за архитектурата на Гауди. Въпреки стиловите различия в картините на двамата художници и отличимостта на индивидуалния им почерк, съвместните им изложби създават едно цялостно усещане у зрителя за изграждане на обща рамка, сякаш произведенията им си говорят помежду си.“
Зададохме няколко въпроса на двойката художници, а ако сме събудили интереса ви към тяхното творчеството, посетете галерията или ги потърсете в онлайн пространството. Ето и разговора ни:
Каква атмосфера се усеща, докато работите в ателието? Съществува ли конкуренция, или пък работите в екип?
Атмосферата, колкото и да е странно, е по-скоро делова: Сутрин бързаме да започнем, понякога не тръгва работата и почиваме, но не дълго и отново пробваме. И така всеки ден. Няма конкуренция и никога не е имало. Полезни сме си взаимно, защото можем честно да си кажем неща, които няма кой да ни каже за работата.
Как се променя стилът ви през годините?
Стилът на Нина повече и по-бързо се променя, може би защото е по-талантлива. При Иво нещата стават по-бавно, защото има какво още да направи като идеи.
Какво вълнува работата ви в момента?
Вълнува ни работата и рисуването преди всичко. Другото се вижда от картините - движим се от идеята за естетика и красивото.
Влияе ли средата, в която работите и живеете върху изкуството ви? По какъв начин?
Влияе винаги, много е трудно на моменти да се отделиш от всичко, което ни залива, най-много ни тормози, може би, агресивността и простотията, съчетана с посредственост. И обратното, има неща, които ни вдъхновяват и мотивират по много странен начин - архитектурата, кулинарията, модата. Неща, които смятаме за сериозна част от съвременното изкуство. Друго важно нещо, което ни дава огромна енергия, са пътуванията за изложбите ни. Винаги се връщаме презаредени и с много мотивация.
Важно ли, според вас, да има критика и липсва ли тя в България?
Критика няма. Не знаем дали има и ако има подобни опити, те са по-много нашенски начин. Някак по приятелски трябва да бъде поощрен някой или пък презрян, и то по-скоро по симпатия или някакви лични пристрастия. Най-популярният начин е да бъдеш незабелязан, което влияе зле на артиста, ако зависи от това общество и обкръжение. Друг нелеп момент (да го наречем така по-меко), е лошият навик колега да раздава мнение и оценки, което се приема за критика.
Как определяте пазара на изкуство у нас?
Пазар явно има, след като има толкова художници и трябва да се признае, и благодари, че има хора, които купуват изкуство, и имат мотивацията да го правят при положение, че работата на художника е безплатна. КАко огато си видял една картина ти вече си я консумирал и не си длъжен да я плащаш. Там се получава този голям момент, когато някой се чувства длъжен и отговорен да плати този труд.
Как се ориентирате в артистичния свят? Или имате ли съвет за по-младите артисти, които още се лутат без посока и компас?
Гледаме да сме добре информирани и разчитаме на мнението на нашите галеристи. А на младите много съвети можем да дадем, стига да имат нужда, може би как да тръгнат и къде. Дали ще успеят зависи от тях. По-скоро да внимават кой им дава съвети и какви са те.
Образованието помага ли за развитието на кариерата и как?
Макар и да има прецеденти, образованието е много, много важно.
Можете ли да опишете мечтаната ви изложба?
Ами ние вече сме изживяли някои мечтани изложби, по-скоро очакваме другите с нетърпение и изненадата от тях.
Ако искате да следите творчеството им или предстоящи изложби, и събития: