Всеки един от нас, може би, има заложено в себе си желание да надникне в дома на съседа, на бабата от петия етаж или на онова хубавото момче, което всеки ден вижда как излиза от съседния вход на блока. Любопитството ни какво се случва в чуждия дом е произвело не малко художествени произведения, а напоследък и десетки reality предавания, които имат невиждан успех. Чуждото обаче много често се оказва и дълбоко познато. Какво толкова по-различно се крие в апартамента на съседа от блока? Най-вероятно нищо повече от това, което има и във вашия личен. Изложбата „Славки приказки“ ни дава възможност да надникнем зад завесите на един типичен апартамент, останал някъде между соца и днешни дни. Идеята на изложбата, дело на Анна Иванова и Калина Иванова, е именно да ви покани в този колективен дом, застинал между „социалистическото минало и демократичното бъдеще, между старото и новото, между правилата и хаоса - там, където политическите понятия увисват и остават само хората с тяхната автентична следа върху времето“.
Миниатюрни реплики на действителността на паления „рай“, който ни обгражда отвсякъде. Посетителят влиза в ролята на дрон, който обикаля между етажите на блок 1989 и наблюдава натурела на всяка тераса- бидони със зеле, увиснали луканки, тенджери с манджа, пълни пепелници, съхнещо пране и какво ли още не. Разбира се, няма как да се пропусне и магазинът пред блока, и присъстващият билборд на Слави Трифонов, който „украсяваше“ сградите ни дълго време с неговото VoxPopuli. Впечатляващи са малките детайли като разлепени А4 листове с обяви за купуване на земя, автомобилните гуми пред блока, които винаги някой съсед пази за нещо, някога. Изработката на макетите е невероятна, реалистична и честно казано перфектен декор за снимки на филм със сюжет тип „Скъпа, смалих децата“. Личи си от всяка стена, врата, надпис, че момичетата са направили обстойно проучване и не са изпълнили идеята си с лека ръка. Вложен е труд, талант и мисъл и това определено е впечатляващо.
С неутралното представяне на най-обикновеното постсъветско ежедневие в миниатюри, „Славки приказки" поставя въпроса за българската идентичност и какво е достойно да застане под нейния чадър - има ли място за нещо друго освен за красивия фолклор, останал някъде в славното ни минало? Можем ли да го надградим с онова, което днес рисува България щрих по щрих - панелки, бидони, зелените пейки и техния ненатрапчив чар, който ежедневно се разкрива пред очите на всеки от нас, но не всеки може да види? Въпросите, които са задени в събитието и описанието на изложбата са точно на място и без да съм ги чела предварително, изникнаха в съзнанието ми, докато разглеждах детайлите на този бит, поставен в центъра на Топлоцентрала.
Изложбата ще продължи до 17-ти май и силно ви препоръчвам да я разгледате. Не отнема много време, а си заслужава да се види.