В края на миналата година в един приятен декемврийски ден, седнахме с Явор Недев на кафе и вино, и си поговорихме за музика, за бизнес, за култура, за политика, за живота, за Krekhaus и техния път. Всичките ни приказки доведоха до началото на бандата, а именно до стая в центъра на София, която преди 6 години приютява едни мечти и ги превръща в реалност.
Някъде около малките пет кюшета на първия етаж Георги и Явор започват своя творчески път в стая, излезнала от клип на „мръсна“ рок банда от 70-те. Маса, отрупана с разписки с нахвърляни текстове по тях, цигари, матрак, хвърлен в единия ъгъл, над който висят плакати на банди и написани цитати от песни, срещу него пиано, а до него огромно кубе, китара и ефекти. Навсякъде между тях разхвърляни дрехи. „Пълна мизерия" или както техен приятел, завръщащ се от САЩ откликва, виждайки сивкав дим да се стеле над всичко- същински Krekhaus. Първата част от името на бандата, оказва се, може да значи и друго, не само известният наркотик. Кrek означава и чупя, а на шведски пък и повръщам. Това научават на едно от посещенията си това лято в Швеция, но ще стигнем и дотам след малко.
Георги и Явор работят заедно от доста време и повечето песни създават двамата, като характерите им някак се изразяват в музиката и разнопосочността, която има в нея. Krekhaus е българска група с участници Георги Велинов (вокали, текстове, пиано), Явор Недев (китара, беквокали), Явор Милчев (бас, китара, беквокали) и Матей Христосков (барабани). Стилът на бандата може да бъде определен като рок, примесен с фънк, джаз, блус елементи и щипка секси рокендрол.
Krekhaus имат издадено едно EP, на което, според Явор, едно от най-хубавите му неща освен музиката, е обложката. Много му се иска да го ремастерират скоро, но и затова ще дойде моментът.
Миналата година издават албума „Gutenachtstraße”, който е направен по-скоро за самия кеф и да запишат едни парчета, които отдавна се въртят. В момента работят по второ ЕP заедно с продуцент, в чието студио записват. Продуцентът им е „отборен играч, който дава добри съвети и добавя онези 10%, които самите те като родителите на песните си, не могат да чуят“. Нещо като редакторa в литературата. Всеки един автор на текст има нужда от редактор, който да насочва и да маха, което е най-лошото за един човек, който създава. „По някой път наистина все едно късаш от плътта си, но няма как". Най-важното е да си имате доверие с този човек, иначе няма как да се получат нещата.
Тази година Krekhaus ще са готови с новото ЕP. Текстовете на песните им са на Георги. Защото както Явор казва :
„Носи го в себе си. Знае как да борави с думите, с ритмиката, начинът на извличане. Не е просто да напише там някакви думи, пък ще се оправяме после. Да пишеш текст за песен е друго умение.
Ако сложиш днешните текстове на песни до песните, писани в така осмехотворяваната, ако има такава дума, естрада… В естрадата има музика. И текстовете са текстове, защото са писани от поети. В поезията има ритъм, има музикалност и поетите са работели заедно с музикантите. Затова се получава. А не като днес- не може да си написал две Instagram поеми и вече си текстописец. Не си.“
Разговорите за текстовете доведоха неизбежно до връзката и с театъра, и драматургията. Дали в тяхната музика има драматургия и изобщо замислят се върху това музикантите, Явор споделя:
„Има донякъде, не съм се замислял толкова досега. Примерно един куплет може да бъде толкова дълъг, колкото текстът му позволява да бъде. Понякога има моменти, които са в повече, например едни два такта, които са в повече и ги отрязваме. Или например да разместим текста, така че да има по-добра линия. Парчетата ни обикновено са доста силно контрастни. Както върви бързо, изведнъж влизат в по-блусарска част. После се връщаме обратно в първата, но малко по-развита част. Като аналогия може да използваме това, че никой не може да прекара един и същи ден по един и същи начин. Музиката и театърът кондензират тази наша динамичност на ежедневието. Винаги нещо се случва, нещо различно.“
2022 е вече тук и все по-често, когато говорим за изкуство, говорим и за бизнес, защото двете звена са неизбежно свързани. Свободният пазар и интернет направиха достъпа до изкуство много по-лесен, и в същото време, може би, понижиха качеството. В следващите редове ще си поговорим как може една българска алтернативна банда да оцелее и да изплува в океана на световната музикална сцена. Krekhaus са от бандите, които не разчитат само на таланта си, макар и да го имат в изобилие. Те знаят, че днес талантът и творчеството са само малък процент от целия пакет, който трябва да се предложи на лейбъли, продуценти, а и на самата публиката.
Според Явор „в музикалния свят има формули и в това няма нищо лошо. Затова има песни, които се въртят по радиото, и такива които не се. Разбира се, има песни които счупват всички правила, като например Бохемска рапсодия, но това е изключение, не е правило. На първата минута трябва да дойде припевът, защото хората така са свикнали да слушат. Неслучайно в момента, радиофоничните парчета и тези , които лейбълите пускат като носители на албума, са парчета до 4 минути. Защото работим в ситуация, в която човешкото внимание е дефицит, нямаме търпение. Можем дори да съдим за това по себе си- скролваш, скролваш и даваш следващото. Нямаш време да преслушаш всичко и да дадеш шанс след 1-вата минута.“ (тук се замислям колко хора са останали да четат този текст до тук)
Решението обаче може да бъде много просто. „Създаваш EP, с парчетата които обслужват ухото и вниманието на феновете. На истинските слушатели. И да има едно радио парче. Защото нека бъдем честни, всяка банда иска музиката им да бъде слушана. И е добре да достигнеш до повече хора, и от тях да отсееш едно ядро. А не обратното. Да се бориш с едно много тънко острие, да се бориш да намериш със свещ публиката, която наистина искаш в тъмнината на ограниченото внимание. Няма как да стане.“
Днес е много важно да знаеш как да използваш инструментите на 21-век, а именно Facebook, Instagram, YouTube и т.н. Без тях трудно може един творец да достигне до публика. И макар все още, и може би завинаги, най-добрата рекламата да бъде от уста на уста, е важно да присъстваш адекватно в онлайн пространството.
„Един музикант не бива да бърка успеваемостта на даден клип в дигиталното пространство непременно като успех на неговия продукт. Много лесно може да се види кога дадени гледания, брой гледания, или последователи не са подплатени с физическо присъствие на концерт. Защото да имаш 4000 последователи, и 50 човека на концерт е реално измерване дали правилно управляваш капитала си. А капиталът е вниманието на хората. Не е достатъчно да направиш едно събитие и да им кажеш да дойдат. Много често, особено във Facebook, потребителите се интересуват от събитие, само защото примерно харесват бандата и искат приятелите им да видят, че харесват бандата. Това не означава, че ще дойдат физически на даденото събитие. Трябва да има атака и по стария начин. Плакати, флаери, интервюта по медиите и т.н. В момента нещата отново се връщат назад. От уста на уста си е най-добрата реклама. Както и личното отношение. Да се обърнеш към хората, към последователите си лично. Това създава общност и ядро от последователи. Във Facebook веднага може да разбереш публиката, която търсиш на какви събития ходи и оттам да си направиш стратегия как да ги доведеш и на твоето събитие.”
Пазарът у нас като цяло е малък, независимо за какъв тип изкуство говорим. Трудно е един артист да живее само от творчеството си, и предполагам много от читателите ни знаят от личен опит това. Днес „голяма част от парите се правят от мърч, от бранда, и това често е много горчиво хапче, което трудно се преглъща. Защото осъзнаваш като творец, че не творчеството ти е най-привлекателно. Трябва да накараш хората да им пука. А не просто да казваш, че трябва да те гледат.“
Едно от най-важните неща за един творец е да достигне до публиката си, до феновете си. Днес феновете на една българска банда могат да са от Япония, от Нова Зеландия, от Швеция, откъде ли не, тъй като интернет не познава граници (освен в някои случаи на държави, решили сами да поставят граници, но това е съвсем друга тема).
Но как в ерата на свръх потока на информация да достигнеш до „твоите“ хора? Един от вариантите е участието по различни музикални конференции и showcases. Това правят и Krekhaus през изминалото лято. Участват на конференции във Виена, в Швеция, а оттам и в Македония, където макар и в по-малки мащаби, нещата все пак се случват. Съгласявам се напълно с Явор, че „музикалните конференции и showcases са пространство за вдъхновение и сверяване на часовника.“
В България според него е по-лесно, защото хората, които се занимават организационно с концерти и фестивали са малко и може да достигнеш до тях. Тук всеки познава всеки и това има своите предимства и недостатъци. Тук например на всяко ниво играе схемата „наш човек“, дори когато става въпрос само за едно „споделяне“ на нова песен или какъвто и да е творчески продукт в онлайн пространството. Трудно се приема критиката, а всъщност „няма време за сърдене и лични взаимотношения, когато създаваш продукт на културата, на изкуството.“
Но на международно ниво е много трудно и лесно може да се удавиш в блатото. Малко са онези с визия, с необходимите знания и контакти. Малко у нас са тези с необходимия networking.
На една музикална конференция „имаш 30 секунди до минута да направиш впечатление. Защото продуцентът, мениджърът, представителят на лейбъла има списък с още десет банди, примерно. Най-хубавото, което може да ти се случи е да го хванеш за цял концерт, но конкуренцията е жестока. Там не свириш за публиката.
Само музиката ще те спаси, не работи в днешно време. Трябва пълен пакет – сценично поведение, механизми за продажба и разбира се, музиката. Един продуцент получава по стотици мейли на ден, а фестивалите по стотици мейли на час. Те реално физически нямат времето да прослушат всичко, така че трябва да знаеш как да представиш продукта си.
Дори и да имаш страхотна музика, ако нямаш една читава снимка, нещата не се получават. Никой няма да ти обърне внимание. Трябва пълен пакет. Човек трябва да си направи домашното, преди да отиде на изпит. Не може да отидеш пред лейбъл, който прави хип-хоп или хардкор, и ти да им предложиш фолк. Има жанрове и се работи в жанровете. По-добре работи в един жанр, и стани добър в него. Хубаво е да знаеш какво правиш, защото това е едно 20-30 % от работата.“
Всички съвети и знания, които Явор натрупва от посещенията си на подобни събития са ценни и важни да бъдат споделени. Музикалната сцена у нас има нужда да се отвори към света и да заработи на по-професионално ниво.
В момента той, Рия Найденова и Боян Пинтер работят по организирането на онлайн музикална конференция в България. Мисията им е да убедят бандите, че подобни събития и showcases са важни, че има смисъл от тях. Самото записване за участие тепърва ще бъде обявено и промотирано, така че, ако имате интерес от подобни събития, последвайте линковете накрая на статията.
А дотогава може да слушате подкаста Sofia International Music Conference, който в момента развиват с цел да запознаят по-младите си колеги с някои тънкости от презентирането им по фестивали. Защото тези неща не се учат в училище или университетите. Създателите на Sofia International Music Conference искат да споделят опит от самите тях, а и от хората, които интервюират в подкаста, защото „никой в музикалната академия няма курс, или поне доколкото знаем, за музикален мениджмънт. Може да си добър музикант, но да не знаеш как да продадеш творчеството си. Музиката днес е само около 20% от всичкото, и тя не може да докара останалите 80%, които са необходими.“
Следете бандата тук :
А повече информация за Sofia International Music Conference може да намерите тук: