• Kultivizor

All that Jazz

Updated: Nov 10

Тази статия няма да е за някое конкретно събития, макар че ще спомена няколко, а ще е за джазa. Джазът, който това лято (и не само) заля България с десетки концерти, фестивали и събития. Не предполагах, че у нас има толкова много фенове на джаз, защото някак не ни личи (по-скоро други жанрове са тези, които ни обрисуват и определят, които чуваме отвсякъде по улиците). Оказа се обаче, че джаз се слуша и то от много хора, или поне това подсказват многобройните публики.

Джазът в България започва своята история преди около 90 години в София. Асен Овчаров е човекът, който в началото прави най-много за популяризирането на тази музика. Той създава първия български джаз оркестър, в който участват Нико Нисимов, Сашо Николов- Сладура, Давид Ашкенази, Леа Иванова, Лени Вълкова и Люси Найденова (трите са били известни с името „Трите Ел“) и още много други музиканти, които през години са свирили заедно с бенда. Джаз музиката през онези години е станала силно популярна в България, присъствала е в репертоара на почти всички оркестри в ресторанти и заведения. За съжаление, идва комунистическият режим и джазът е забранен (да се слуша тази „упадъчна“ западна музика вече не е било прието). Много от музикантите са преследвани от закона, а самият Асен Овчаров е обявен за шпионин на САЩ и Великобритая и изпратен в лагера в Белене. След като излиза от там е осъден на още 6 години затвор, а завръщането му в София е забранено. Сашо Николов- Сладура също е преследван от властта и изпратен в лагера в Ловеч, където е убит. Леа Иванова прекарва време в лагер с обвинението, че е западен шпионин. За отрицателно време режимът успява да разруши основите на българската джаз музика. Разбира се, има някои музиканти, които успяват да създават нова музика, да свирят джаз и да запазят жив спомена за него. Сред тях са Милчо Левиев, Симеон Щерев, маестро Вили Казасян, Христо Йоцов и други. През 90-те години джазът отново е свободен, но като че ли вече е станал част от ъндърграунд културата и не му се отдава нужното внимание от медии, продуценти и организатори на събития. Джаз музикантите в България преминават през тежък период и разбира се, не само те, а всички музиканти и артисти, които правят нещо различно от налагащата се чалга култура. Постепенно джаз музиката се връща и това лято беше показателно за това, че отново има силен период от развитието ѝ в България.,

Джаз фестивал в Банско, джаз фестивал в Боровец, A to Jazz Фестивал в София, Plovdiv Jazz Festival, фестивал Джаз в Бургас, Международен джаз фестивал "Варненско лято“,

Perelik World Music & Jazz Festival и още десетки други джаз събития, които се случват редовно в столицата, а и извън нея са доказателство, че джазът у нас трайно е стъпил на музикалната сцена. Всички тези изброени фестивали имат многобройна публика и голям успех, а имената, които гостуват са както от родната, така и от международната сцена.

Джаз събитията в барове и клубове също не са малко. Понякога дори човек може да се чуди на кое да отиде в дадена вечер, когато има над 10 случващи се едновременно (говоря основно за София). В бар Kiks’s, например, редовно може да се чуят млади джаз музиканти и техните импровизации на живо. Триото The Social Callers са последните музиканти, които ми направиха много приятно впечатление. Спокойни, талантливи джентълмени (или поне на сцената, не ги познавам), които те заразяват с любовта си към джаза и определено те карат да забравиш всичко останало и просто да слушаш.

Тези дни приключи и джаз фестивалът в Пловдив, който винаги е празник за града, а джем сесиите в Bee Bop Café са легендарни и запомнящи се. На фестивала участваха Гретчен Парлато (за която Хърби Хенкок казва, че има дълбока, почти магическа връзка с музиката, че всеки тон е експресивен, мощен и красив), Антони Дончев (България), Дани Грисет (САЩ), Пьотр Вилезол (Полша), Роберто Таренци (Италия), Яз Ахмед, Емет Коен и още редица други прекрасни и талантливи музиканти.

Джазът определено е неизменна част от българската музикална сцена. Той често влиза в ролята на протагониста, успява да постигне баланс в иначе често неприятното музикално поле у нас, а фактът, че толкова много хора го слушат и посещават джаз събитията може само да ни радва. Представям си един ден как всички слушаме хубава музика на живо и дори онези с копираните семпли от интернет, и текстове от една вулгарна дума и няколко пъшкания започват да я чуват.

Джазът е различен, динамичен, асансьорен, див, спокоен, хаотичен или подреден, класически, съвременен, импровизационен, тъжен, вдъхновяващ, агресивен, нежен, луд и каквото и още да си помислете, ще бъде правилно за него, защото той обича да нарушава правилата.

77 views0 comments