Преди няколко дни завърши международният фестивал за нова драматургия New stages Southeast. Фестивалът е организиран от Гьоте институт и определено е пример за успешен старт на нещо (провежда се за втори път), което много ще се радваме да се превърне в практика.
Фестивалът е с фокус върху нова драматургия от югоизточна Европа. Част от програмата на New Stages Southeast са и поредица от работилници за драматургия, които се провеждат в различни държави с различни ръководители. Участници в работилниците са представители от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Румъния, Гърция, Кипър и България. В продължение на вече година участниците работят заедно по създаването на нови драматургични текстове, които ще бъдат представени публично в края на проекта. Международната колаборация цели да създаде стабилни отношения между авторите, обмен на творчески потенциал, да събуди интерес към съвременна драматургия и разбира се, не на последно място, да свърже млади автори от различни балкански държави, които да продължат да обменят практики и знания.
По време на фестивала се проведоха и две много важни дискусии, които успяха да създадат стабилна основа за продължаващ диалог. Първата от тях беше насочена към нова драматургия и нейното място в театъра днес (не само в България, но и в останалите страни от Балканите, както и в Германия). Оказа се, че положението почти навсякъде е идентично. Не сме единствената страна, в която театрите масово не проявяват интерес към съвременни пиеси, а залагат на добре познати (и до болка изтъркани) текстове. Единствено в Германия (където има дългогодишни традиции и култура, свързани с театъра и драматургията, и това не бива да се подценява) има огромен напредък при новата драма. Представителите на балканските страни споделиха опит и стъпки, които са предприели към подобряване на комуникацията между независим и държавен сектор, между „млади“ и „стари“, между „съвременно“ и „класическо“. Един от добрите примери идва от Хърватска, където младите драматурзи се обединяват в група, изготвят документ с изисквания, които важат за всички, и започват да го разпространяват. Не след дълго се виждат и първите резултати. Заплащането започва да се повишава до наложените от групата стандарти, отношението се променя дотам, че поне получават вече отговори от директорите на театри след като са предложили даден текст (това в България все още не се случва. Да предложиш нова пиеса на директор на държавен театър е равносилно на това да си залепиш устата с тиксо и да викаш във възглавница. Никой няма да те чуе.) У нас също има организации, които са поели инициативата да помогнат на новата драматургия да се развие, авторите да имат поне малко публичност и текстовете им да достигат до някакво развитие от гледна точка на поставянето им на сцена. Една от тях е Драма Пакт (неформална група, инициирана от Радар София), на които пожелаваме да достигнат до повече хора и да популяризират дейността си и извън кръговете на софийските театрални среди.
Дискусията доведе до няколко положителни неща, едно от които е продължаваща подкрепа на Гьоте институт, касаеща поддържането на диалог в посока нова драматургия, както и съдействие от тяхна страна за опит за връзка между директори на театри и млади, независими драматурзи. Както често се случва у нас, трябва някой „отвън“ да ни побутне и да кажа : „Ей, хора, не е лошо да работите заедно!“.
Втората дискусия, която се проведе в рамките на фестивала беше свързана с независимите пространства за изкуство. Самият факт, че дискусиите, а и голяма част от програмата на New Stages Southeаst се проведоха в Топлоцентрала- регионален център за съвременни изкуства- е огромно постижение за независимата сцена. Дискусията беше интересна и необходима. Повдигнаха се въпроси, които отдавна витаят в пространството, и на които всички знаем отговорите (или поне така си мислим), но не смеем да зададем на глас (или по-скоро публично). Независимата сцена е разединена до голяма степен и това е предпоставка да не може да извоюва заслуженото си място в полето на изкуството (и в частност театъра) днес. Добри практики има, но като че ли самите артисти не искат да взаимстват един от друг, а искат да открият „топлата вода“, което обикновено води до провал. Независимите пространства са необходими и още по-важното е, че трябва да просъществуват повече от две-три години (колкото обикновено е животът на едно подобно място). Защо трябва да е повече? За да може публиката да свикне с него, да се разпознава с него и да знае, че там може да гледа нещо различно, нещо, което буди интерес. В момента е много трудно да се привлече публика за независими спектакли, защото често са толкова разпръснати на различни места, на нови непознати локации (които рядко се повтарят повече от един път), че за един зрител е трудно да се ориентира в тази така объркана карта на съвременното изкуство.
На дискусията бяха поканени само организации от София (с изключение на ТАМ, които са един прекрасен пример за гражданска инициатива във Велико Търново, и за които може да чуете повече във втория епизод на подкаста ни, където ще говорим специално за тях и дейността им). Независимата сцена, макар и в по-малък мащаб, съществува и извън столицата, и е добре да се обърне внимание и на нея. В така наречената „провинция“ има примери за малки независими и частни театри, които успяват да просъществуват с години без държавнo или общинскo финансиранe, и най-вероятно имат какво да споделят на една подобна дискусия (например театър „Hand“ от град Пловдив). Важно е да има диалог и искрено се надяваме той да не спира дотук, а това да е само една от многото последващи подобни дискусии и срещи, които да доведат до така желаното от всички независими артисти нещо, а именно- да има къде да творят и да показват произведенията си пред публика (не е толкова много, нали?).
Дискусията може да чуете тук: https://www.facebook.com/newstagessoutheast/videos/491344152744499
Да продължим нататък, защото фестивалът беше изпълнен с множество събития. За съжаление няма да можем да обърнем внимание на всичко, защото надали някой е останал да чете и дотук. В програмата бяха включени и сценични четения на нова драматургия. Част от фестивала за втори път беше и платформата ProText, организирана от 36 Маймуни. ProText се провежда за 11-ти път, a идеята е да се представят нови български пиеси, които след това се включват в международната мрежа за съвременна драматургия и превод – EURODRAM. Тази година представените автори бяха Боян Иванов и Алексей Кожухаров с пиесата „USER”; Стефан Кръстев с пиесата „КРАТКА ПИЕСА ЗА ЛЮБОВ“ и Екатерина Георгиева със „Свободно падане“. В програмата беше включено и представяне на пиесата „Синият вагон“ от естонския драматург Андрус Кивиряхк.
Гьоте институт също представиха селекция от няколко текста на участници в работилниците за драматургия. В Топлоцентрала успяхме да видим „Без мен“от Стефан Иванов и „Вакуум“ от Ася Кръсманович (Босна и Херцеговина).
New Stages Southeast е фестивал, който бихме се радвали (както още в началото заявихме) да се превърне в ежегодно явление, защото има какво да даде на публиката, да научи артистите, и да покаже на институциите.