Не знам дали аналогията на заглавието на новата книга на Диана Маркова с това на "Бременските музиканти" е търсена, но напомня за тази известна приказка на Братя Грим.
Обаче де е Бремен, де е Троян...
Чуждото и далечно винаги звучи някак по-приказно от нашето. Тук си го знаем и упорито вярваме, че у нас доброто рядко побеждава. Убедени сме в това и често спираме да виждаме чудесата и прекрасните случайности. Добре е, че още има хора, които се впечатляват от малките, но ценни истории. Такава се оказа и авторката.
Трудно е да пишеш за човек, когото познаваш и да си критичен, но ще се опитам да съм максимално обективна. Това не е първата книга на Диана. Нейни са още "Кръв по клавишите", "Момичешка стая", "Три, четири", "Една четвърт" и "След цветята". И... дано не пропускам някоя!
Последната ѝ книга бе представена на "Алея на книгата" в края на това лято. Сред много бели шатри на различни издания в края на парка на НДК се открояваше една жълта. Именно там се случи премиерата. Водеща, ако това е точната дума, беше журналистката Светлана Дичева, която е и редактор на книгата. Както обикновено интересът към такива събития не е голям, но пък беше интересно.
Колкото до самите троянски музиканти, част от които познавам, мога само да потвърдя думите на авторката, че това са едни от най-гостоприемните хора, в чиято компания винаги се чувстваш добре приет, колкото и попарен от живота да се чувстваш в момента.
В книгата "Троянските музиканти" Маркова ни разказва историята на тези хора още от деца. Как са се развили като личности в онова време на социализъм, което малко от нас познават от първо лице. Как бунтарският им дух се справя с особеностите на този период, останал в историята. Читателят ще разбере повече за техните приключения и емоции. Имената на героите са сменени, но за запознатите с тях, това не пречи да са разпознаваеми. В един момент самата авторка става част от разказа, който започва да се води от първо лице.
Писателката няма претенция за абсолютна документалност на книгата, защото е неизбежно разказаното от музикантите и преживяното с тях от самата нея да не бъде пречупено през призмата на светоусещането ѝ.
Вероятно всеки човешки живот заслужава да бъде описан в книга, за да може някой ден друг да я отвори и да се поучи от нея или поне да се убеди, че всичко на този свят е възможно, допустимо и преодолимо. Така мисля аз. На вечния въпрос кое е най-значимото в този живот самата Диана Маркова пише:
"Навярно няма един-единствен отговор на това. Но ако попитаме троянските кръчмарски музиканти - онези талантливи, забавни, упорити и мъдри момчета с китарите и клавирите, - най-значими след музиката са смехът, приятелството и пламъкът на любовта".
Ясно е, че нищо на този свят не е вечно. И все пак всеки от нас оставя следи в съзнанието на хората, част от живота на които е бил по един или друг начин. А чрез подобни книги следите остават и за следващи поколения.