Двама възрастни нудисти, един делфин, група пияни младежи, типично балканско семейство, бюрократи, хипари, пънкари, полицаи, румънци, и още какви ли не образи посещават един див и красив плаж, който също така е апетитна хапка за местните мутри.
В самото начало на „Рибена кост“ се поставя проблемът, който е водещ през целия филм, и който предизвиква поредица от абсурдни ситуации, които описват по един карикатурен начин българската действителност.
В едно време и в едно пространство са „спуснати“ типажи от различни прослойки, с различен живот и начин на мислене. Те трябва да намерят решение на един, на първи поглед, маловажен проблем, който, обаче, засяга сериозна тема. Виждаме как темата е неглижирана от властимащите, което напълно отразява и самата реалност. Темата е екология, а както всички знаем, тя не е на дневен ред в нито едно досега правителство.
Филмът е заснет на едно от най-красивите места по Черноморието- Крапец. Режисьор е Драгомир Шолев, познат ни най-вече с филма „Подслон“, който постигна голям успех преди няколко години.
Филмът е епизодичен до някаква степен. Сцените една по една разкриват различните виждания и поведение на героите, като във всяка, освен основния проблем, се щрихова и още поне един, засягащ дадената група (от любовни проблеми през псевдопатриотизъм до корупция и проблемите в образованието). Един делфин на плажа може да обърка много планове и да създаде поредица от нелепици, с които властта няма идея как да се справи. Обръща се внимание и на силата на социалните мрежи, които вече като с магическа пръчка могат да накарат цяла една държава да погледне в дадена посока.
Едно от най-силните качества на "Рибена кост" е операторското майсторство. Камерата е главният герой във филма, който наблюдава случващото се (на моменти може да е самият делфин, в други количка, или дърво). Тя е любопитна, вре си носа в чуждите работи и изобличава скритите тайни и страхове на останалите герои. Поздравления за оператора Ненад Бороевич.
Поздравления и за музиката, дело на Никола Груев- Котарашки. Музиката присъства деликатно в правилните моменти, без да се натрапва, а само да подчертае с необходимата дебелина сцената. Ако гледате филма, изчакайте края на финалните надписи и послушайте малко хубава музика.
Нещо друго, което прави силно впечатление е вниманието към детайлите и умелото им използване при разказа и представянето на героите. Пример за това са татуировките, които присъстват при почти всички образи. Един от най-забавните моменти (или по-скоро от най-трагикомичните моменти) е когато виждаме, че съдещият балкански баща (който, разбира се, е патриот с нелеки наклонности към националист) има същата татуировка като момче от махалата, което е всичко това, което първият мрази (татуировката е с надпис „Свобода или смърт“). Индиректно са представени конфликтите между групите хора, като ескалацията им е неизбежна и това става ясно, без да е показано в самия филм.
Историята е поднесена с чувство за хумор и самоирония. Липсва динамичност в някои сцени, но това се компенсира от следващите, в които действието върви бързо и стегнато. Ритъмът на филма е леко объркващ, което може и да е търсен ефект, но това не се разбира от гледна точка на зрител.
В „Рибена кост“ участва Деян Донков, който играе концесионер със свободен дух и противоречив морал (или поне така излиза от поведението му спрямо бременната му колега, която прави всичко вместо него). В ролите влизат още Сузи Радичкова, Валентин Андреев – Рафе, Мариана Антонова, Мария Суфиева, Глория Петкова и други. Някои от героите са изиграни от натурщици, които се справят прекрасно и изграждат автентични персонажи. Филмът имаше английски субтитри, което беше добре на моменти, защото за разлика от нетолкова известните актьори, някои от доказалите се не се разбираха изобщо. Не знам проблем на звука ли е, или на говора.
„Рибена кост“ определено е един от добрите филми, които напоследък се появиха на голям екран. Ненатоварващ, забавен, с много добра визия и онази щипка самоирония, която ни липсва в цялата сериозност на киното през последните години.