На 7-ми юли започна Родопи филм фест или RIFE, по време на който в град Смолян могат да се видят някои от най-актуалните имена в документалното и късометражно кино. Прожекциите са както на открито, така и в кино Арена, което се е скрило в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ (проливните дъждове направиха допълнителни „спецефекти“ на някои от филмите- като капеща вода от пробития покрив, например) . Фестивалът е напълно безплатен за всички, а успоредно с филмите, може да се присъства на дискусии, партита и концерти.
Програмата на фестивала е разнообразна, има филми на различни теми- от война през изкуство до любов (тоест всичко). RIFE се провежда за втора година в град Смолян и има потенциала да се превърне в съществена и неизменна част от сферата на документалното кино у нас. Освен българските филми, зрителите могат да видят и филми от Германия, Унгария, Украйна, Израел, Гърция и др.
В неделя вечерта беше награждаването в различните категории. Малката зала на театъра беше пълна, което определено би трябвало да радва организаторите на фестивала (сред гостите дори присъстваше и най-възпитаното куче, любител на документално кино, което търпеливо и с интерес изгледа немския филм „Бетина“ на режисьора Лутц Пенерт)
Журито в различните категории връчи наградите една по една, като някои бяха подготвили забавни и полезни коментари към авторите. Наградените филми са:
Пълнометражен документален филм- „Терикони" на режисьора Тарас Томенко, Украйна, 2022 г. ("Филм за две деца, които оцеляват насред войната в Източна Украйна.")
Среднометражен документален филм- "Островитяните" на режисьорите Максим Фор и Адам Пулизе, Франция, 2021 г. ("На няколко километра от Швейцария, 257 семейства се готвят да се изнесат. Кварталът на обществените жилища ще бъде разрушен, за да бъдат построени предимно частни жилища.")
Късометражен документален филм- „Водата е живот" на режисьора Анъл Гьок, Турция, 2020 г. ("Историята на хора, които носят спасителна връв за риба, опитвайки се да оцелеят в пресъхнало езеро") и "Гордея се с теб" на режисьора Йенс Шанце, Германия, 2020 г. ("Асуде е на 17. Живее в малко градче в Долна Бавария и е на път да завърши гимназия. Истинската ѝ цел е да стане кикбокс шампион.")
Сред отличените от журито филми са още „Воин" на режисьора Гаел Буканд и "Кодокуши"на режисьора Енсар Алтай.
Наградата на публиката отиде при филмите: „Воев“ на Биляна Кирилова (за пълнометражен документален филм), „Съдбата на скитника“ на Ана Китанова (за среднометражен документален филм) и „Презиме“ на Вивиен Форсанс (за късометражен документален филм).
В програмата на фестивала има и специален поглед към български документални филми, сред които „Авантюриста“ на Анна Петкова (скоро ще публикуваме и отделен материал за него), „Гладиатор“ на Николай Василев, „Малката маркиза“ на Станислав Дончев, „Живот на живота“ на Стефан Командарев, „ Гео Милев в лабиринта на времето“ на Костадин Бонев (очаквайте коментар и върху него), „Отново съм тук“ на Поли Генчева, „Срещу течението на времето“ на Димитър Сарджев и „Златан Дудов- чужд сред свои“ на Михайло Коцев.
А сега няколко думи за един от българските филми в програмата- „Съдба на скитник“ от Ана Китанова. Документален филм за човек от Трън, който е избрал живота на „свободна птица“. Филмът е наблюдение върху бита му, който е далеч от представите за образцов дом. Режисьорът умело е уловил самотата и последствията от направените избори, като тягостната обстановка, която излъчва разказът се разведрява от комични ситуации, анекдоти и песни. Филмът е подреден, върви плавно и без объркващи преходи (които понякога присъстват в документалното ни кино). Някои от сцените несъмнено са предварително режисирани с цел да се постигне по-интересен разказ, както и повече динамика, но това не пречи да се почувства автентичността на образите. Във филма се появява и Стефан Китанов, който определено сме свикнали да виждаме в друга светлина (той е един от основните двигатели на София филм фест вече над 20 години). Тук го виждаме като нормален човек, който се опитва да общува с чудатия си съсед.
„Съдба на скитник“ е дебютният пълнометражен документален филм на Ана Китанова. Добро впечатление прави изборът на героя и темата, защото посяга към нещо по-близко, познато, не толкова рисково и това носи успех. Често младите автори опитват да надскочат себе си и съответно първите опити са крайно несполучливи. Тук това не е така. Може би и опитът на останалите от екипа оказва влияние, но факт е, че се е получил един интересен, добре заснет, весело- тъжен кино разказ (трънският диалект определено може да предизвика смях, та дори и учудване, у хората, които не го владеят).
Като цяло фестивалът носи дух на професионализъм и добра организация, а идеята да се провежда в град Смолян (място, което често остава е периферията на културния живот) е похвално и смело. Пожелаваме на RIFE да има още много успешни издания и да привлича все повече публика.
До края на фестивала остават само два дни, затова който е в региона да облича дебелите дрехи и да се полюбува на документално кино под открито небе.
За повече информация може да посетите: