Вървейки в посока към фестивала, подминавам осветени къщи и улици, групи от туристи, говорещи най-различни езици, паметници, самотни кучета и котки и изведнъж всичко става тъмно. Значи съм близо. Чуват се само странни звуци, долитащи от края на улицата. Осветлението е изгасено, преминаваш през мрачен тунел и стигаш до фасадата, на която се прожектират видеата от тазгодишното издание на Фасада видео фестивал. За 13-ти път сдружение Изкуство Днес организира единствения в Пловдив фестивал за видео арт.
В рамките на два дни се прожектираха 36 видеа с продължителност до 10 минути (макар и някои да ми се сториха много по-дълги) от държави от Европа, Азия и Австралия. Журито на фестивала е избрало творбите от над 180 филма, изпратени към отворената покана за участие.
Публиката не беше многобройна, но пък впечатление прави, че всеки един минувач спираше и поне за малко гледаше част от видеата. Не всеки човек може да хареса видео арт. Специфично е, понякога трябва усилено да търсиш смисъла, да имаш търпение и като цяло да си подготвен без очаквания.
Селекцията от видеа беше разнообразна, бърза (няма паузи между видеата, което на моменти не дава възможност да осмислиш видеото, което току-що си изгледал, защото почва веднага следващото), имаше и добри, и смислени продукции, но имаше и такива, които влизат в категорията „заснех нещо, което само аз си разбирам“.
Teatime от Великобритания е stop motion видео, което поражда въпроси, свързани с разпада и възможността отново частите да станат едно цяло- всичко това през една обикновена чаша за чай. Пресъздаването на ренесансови картини с атрибути на съвремието ни пък носи усмивки и едновременно показва колко абсурдно би било изкуството да не се развива заедно с технологиите. Имаше и пътешествие на един молив през целия свят (Too big drawing от Genadzi Buto), заиграване с геометрични програми от минало поколение с посланието- съединението прави силата, имаше и съвременен танц с участие на човек с наднормено тегло ( Ecce от Fu Le, Франция). Едно от най-забавните видеа, с нотка черен хумор беше „Благодаря за зъбите ви“ от George ve Gänæaard, Horia Cucută, Румъния.
Наградата на фестивала отиде при The sound of marine debris на Faqih Allawi от Индонезия. Това определено беше и моят фаворит. Видеото е кратък пърформанс, който по много силен, ярък и хващаш за гърлото начин изследва темата за екологията, замърсяването на моретата и океаните, и като цяло унищожението на света такъв, какъвто го познаваме.
Façade Film Festival е важно за града ни събитие, защото запълва една ниша в изкуството, която липсва. А и идеята да се провежда точно в Стария град е добра, защото усещането да седиш върху римски разкопки и колони, да гледаш съвременни видеа на актуални теми върху фасада на сграда от 19-ти век те кара да се замисляш за непреходността или точно обратното, но да се замислиш.