Преди няколко години за първи път чух песента After midnight, а няма и година по-късно тя, заедно с още няколко парчета на Dead man’s hat, бяха влезнали в топ листата ми за годината (добре, че Spotify ми казва и подрежда всичко, за да видя черно на бяло колко пристрастяваща може да бъде понякога музиката). Dead man’s hat е българска инди рок банда, чийто втори албум е вече факт (и е доказателство, че изолацията и пандемията може да роди и нещо хубаво). Ража Ел Мадхун, Илияна Георгиева и Христо Михалков са основните двигатели на албума „Never Gonna Let You Go”, чието промо беше в кино Кабана на 29-ти юни.
Новият албум се различава от първия по осезаемо по-нежните мелодии и меланхоличност, която може да накара човек да запали колата късно през нощта и да отиде до морето (просто ей така, без особена причина). Лириките и цялото настроение на албума е нежно, каквито са и клиповете към песните им досега. Перфектни са и за градски разходки със сменяща се динамика, където на моменти спираш и поглеждаш високите сгради със светещите малки прозорчета и различните вътре съдби, а в други моменти тичаш като луд по забързаните улици, прескачаш препятствия и гониш последния автобус. Хващаш го и доволно отдъхваш под звуците на контрабас, поезия, изпята с дълбок, кадифен глас и китара, нежно пригласяща към това спокойно състояние. Често изпълненията им на живо са акустични и това определено им отива. Разбира се, когато решат, могат да събудят и rock and roll страната на иначе по-статичната публика (както например се получи и в клуб кино Кабана, където китарите и барабаните бяха със силно и запомнящо се присъствие- Стефан Цеков на барабани и Ташо Колев на китара).
Преди няколко години бандата беше част и от театрален проект, който остави траен отпечатък върху документалната сцена у нас. „100% Пловдив“ е документално представление на немската компания Римини протокол, което превърна голямата сцена на Драматичен театър Пловдив в умален макет на целия град с неговите исторически слоеве, религиозни различия, демографски разделения, шареност, хаотичност, богатство на образи, типажи и разделена заедност. Dead man’s hat и тяхната музика, създадена специално за представлението бяха важен компонент от цялото преживяване и силно се надявам да ги слушаме още в много и различни театрални, а и кино проекти.
Това беше малко встрани от темата за втория албум на бандата, но нямаше как да не се сподели ( а може би имаше, но така някой може да се провокира да провери какво е Rimini protokoll, съветвам ви да го направите).
Накратко, ако харесвате хубава музика, все се чудите какво ново и стойностно се прави в музикалния сектор в България, и дали има артисти, които създават различна от масовата музика и такива, които са на европейско (а защо не и световно) ниво, чуйте Dead man’s hat!
Може да го направите тук:
А за нови участия и концерти тук: