• Kultivizor

48 часа Варуша юг- пример за позитивна градска среда

Updated: Aug 26


През изминалия уикенд Велико Търново се превърна в център за изкуство, танци, музика, усмивки, прегръдки, речни плавания, слънчеви бани и още какво ли не. Всичко това благодарение на ТАМ (пространство за културни и социални събития) и разбира се, всички останали хора, работещи и живеещи в квартал Варуша, които направиха фестивала това, което беше- празник за душата и надежда, че нещо хубаво може да се случи и в България.

Фестивал 48 часа Варуша юг събра хора от различни градове и превърна Търново и в място за среща на приятели, които отдавна не са се виждали. Цялата атмосфера беше именно такава- приятелска. Красотата на града беше допълнително подчертана от изкуството на различни артисти, които гостуваха на фестивала. Почти всяко малко празно пространство бе превърнато в изложбена зала или в сцена. Ходейки по улиците в стария град, постоянно можеше да видиш и да се изненадаш от нещо, което не очакваш да е точно там, точно в този момент. А разходките из малките, тесни улици на града са приказни. Велико Търново е може би един от най-красивите ни градове, и като природа, и като архитектура. Разбира се, както навсякъде, и тук сградите са оставени до голяма степен на произвола на природата, и да видиш уникална възрожденска къща без покрив не е рядкост. Много голяма част от сградите са изоставени и може би в следващите години ще имат същата безпокривна съдба, ако не се направи нещо по въпроса. Част от програмата на фестивала бяха лекции и дискусии, свързани с архитектура, граждански инициативи и запазване на културното наследство, които са важна стъпка към намирането на решение на казуса и спасяването на тези ценни сгради, тоест организаторите на фестивала се борят да направят нещо по въпроса, затова им пожелаваме успех.


И в двата дни музиката и танците бяха изложени на преден план, особено вечер, когато жегата най-после отстъпваше и позволяваше да подишаме поне малко свежест. Втората вечер на фестивала се случи „чудото“- затвориха главната улица за движение, което превърна преживяването в още по-приятно и незабравимо. Старата част на Велико Търново е толкова по-хубава без коли и постоянно ръмжащите им двигатели (да, и там, както навсякъде, преобладават хората, които излизат вечер с единствената цел да минават по главната улица с колата си и просто да издават шум, защото това е единственото, с което могат да привлекат така желаното към тях внимание).

В момента, в който колите спряха, улицата се изпълни с толкова много хора, колкото не можете да видите и на главната в Пловдив в почивен ден (за пловдивчани е ясно, че са много, за останалите си представете плътно покритие от хора в изправено положение). Всички гости и жители на града се разхождаха спокойно, спираха се да послушат и потанцуват на някои от концертите, които се случваха на една от трите сцени, а те бяха разнообразни, и реално имаше по нещо за всеки вкус. Funkilicious, Калоян Паунов, Via Mavis, Homeboy Yaki, Les Animaux Sauvages бяха само част от изпълнителите, които озвучиха града. 11 изложби пък представиха творчеството на различни артисти, сред които Михаил Михайлов, Невена Екимова, GIART, Krom Bagelsky и др.

Едно от най-приятните места в града е, може би, бар ТАМ- скрит под иначе (когато не е фестивал) шумната главна улица, с гледка към една от най-старите църкви и носещ усещане за културно спокойствие (представете си го, не знам какво точно е), барът е и сърцето, и мозъкът зад фестивала. Както бар Там, така и всички други местни бизнеси, които участваха във фестивала правят силно впечатление с европейското си мислене (в най-добрия смисъл на думата). Отношението, обслужването, качеството са на високо ниво, и определено карат клиентите си да искат да се върнат отново (в това число влизат Zavera Craft Beer Shop, Samurai Specialty Coffeeshop, Малкия интер).

За съжаление, обаче, не всички местни бизнеси са на мнението, че клиентът трябва да е доволен, да се върне отново или да препоръча мястото. Както на повечето места и тук имаше хора, за които поговорката „ден година храни“ е девиз- важи както за ресторанти, така и за къщите за гости. Велико Търново има огромния потенциал да се превърне в силно желана туристическа дестинация каквито са например Загреб, Братислава или Любляна, но има един фактор, който прави това много трудно постижимо- а именно тарикатлъкът. Да се надцакваш с клиентите не е най-умното нещо (както е например в ресторант Summer garden), особено днес, когато вече голяма част от хората са пътували, четат, гледат, виждат как може да бъде и как е по-хубаво, и вече им е писнало да ги цакат. Силно се надявам добрите примери да успеят да повлияят на останалите и те също да ги последват!

Фестивал 48 часа Варуша юг беше истински празник за града. Хипстъри, рокаджии, метъли, млади, възрастни, деца, местни, туристи, чужденци, скептици, оптимисти, фаталисти, интроверти, екстроверти, трезвеници, пияници, танцуващи, седящи…всички празнуваха заедно, което е прекрасно да се види.

Датите за фестивала за догодина вече са обявени (18-20 август 2023), затова го последвайте тук: https://www.facebook.com/varushasouth или https://varushasouth.wordpress.com

45 views0 comments

Recent Posts

See All