27-ят София филм фест с 27 български заглавия в програмата

Кадър от "Пролетно равноденствие"

Българското кино се събуди след кратка дрямка и по време на тазгодишното издание на международния София филм фест (16-31 март) имахме възможността да гледаме 17 игрални и 10 документални нови български филми, което определено е впечатляващо. Някои от тях все още могат да бъдат видени и имат своя кино живот, други по редица причини не продължават своя път на големия екран, засега. Най-вероятно след като приключи фестивалният им живот, ще бъдат пуснати и по кината, но ще видим кога и къде.

Селекцията от филми определено е разнообразна и макар отново основната тема да е последствията от комунизма върху съвремието, имаше и някои по-свежи теми, които се откроиха. Със сигурност няма да мога да обхвана всичко, което гледах по време на фестивала в един материал, затова очаквайте последващи по темата. Засега ще започна с кратък анализ на филма, който ме впечатли най-силно и който според мен заслужаваше наградата за българско кино, а именно „Пролетно равноденствие“ от режисьора Иван Павлов.

Филмът е черно-бял разказ за живота на едни обикновени хора в малък провинциален град (мисля, че е Хасково, но в самия филм това не се конкретизира). В главните роли виждаме Светлана Янчева и Ивайло Христов, които определено доказват, че са силен тандем. Филмът е реален, суров, откровен, а документалният подход при заснемането му определено е огромен позитив. Отдавна не бях гледала български филм с толкова натурални, чисти и непреднамерени диалози, което надали е случайност, имайки предвид, че сценарист е Красимир Крумов-Грец. „Пролетно равноденствие“ е един от последните текстове, които той пише, преди да си отиде от този свят. Във филма са разказани три истории, които са едновременно хумористични и трагични. Три истории на хора от различни поколения, обединени от общото на тегавата действителност, която в момента е толкова абсурдна, че няма нужда да се преувеличава нищо. Историите вървят паралелно, а главните герои в тях се засичат мимолетно и несъзнателно оказват влияние на хода на действие на чуждата история. Главните герои посрещат проблемите си с достойнство и чест, което буди симпатии и усмивки. Неведнъж съм споделяла тук възхищението си от актьорската игра на Светлана Янчева и ще го кажа отново- за мен тя е актриса от световно ниво с цялата човечност в играта си. „Пролетно равноденствие“ е филм, който не тежи, а в същото времето е натоварен с много емоции, драма, смисъл и абсурд. Оператор е Емил Христов, който често работи с Ивайло Христов, а зад камерата стои и Крум Родригес. В програмата на фестивала има още два филма заснети от тях, макар и по отделно- Христов е оператор и на "Изкуството да падаш", а Родригес на "Майка", за който със сигурност ще има отделен материал.

Надявам се, че ще можете да гледате "Пролетно равноденствие" по кината в даден момент, защото филмът е различен, тъжно забавен, откровен и в стила на доброто европейско кино, за което често си казваме "Защо не правят такива филми у нас?". Е, ето, че правят!

Колкото до самия фестивал, и тази година програмата беше разнообразна и пълна с филми от всички краища на света. Не успях да се впечатля особено много от подбора на заглавия, но както са казали мъдрите хора "не може винаги всичко". Някои от филмите, които препоръчвам да гледате, когато имате възможност са "Рейнско злато" на Фатих Акин, "Аржентина, 1985" на Сантяго Митре, "Лука" на Джесика Удуърт и с участието на Джералдин Чаплин, която беше и специален гост на фестивала. Джералдин Чаплин успя да зареди зала 1 на НДК с толкова много енергия и усмивки, колкото само филмите на Чарли Чаплин успяват и до ден днешен. Фестивалът като цяло протече по-скромно от минали години, но за сметка на това всеки ден залите бяха пълни на максимум с любители на седмото изкуство, което само може да ни радва.