• Kultivizor

Списък на всички страхотни неща

Updated: May 9


Кафето сутрин. Студената страна на възглавницата. Слънце в очите, когато носиш слънчеви очила. Шоколадови бадеми с канела. Да отидеш на театър. Да ти хареса представлението.

След като изгледах „Списък на всички страхотни неща“- моноспектакъл на Милко Йовчев с режисьор Боряна Йовчева (и двамата представители на театър Реплика), започнах абсолютно автоматично да си правя мой списък. Неизбежно е.

Отвсякъде струи несигурност в последните няколко години от живота ни, и то не лична, а глобална несигурност. Да започнеш да изброяваш хубавите неща около себе си е не просто спасение за психиката, но и надежда.

Пиесата на Дънкан Макмилан е един от най-общочовешките текстове, на които съм попадала. Всеки един би могъл да се припознае, да почувства, да се зареди, да участва. Независимо дали проблемът е сходен като този на героя от пиесата, или не, можеш да направиш аналогия със себе си и личните си проблеми, които един такъв списък със сигурност би направил по-леки.

Милко и Боряна са успели да адаптират пиесата към българската действителност като са добавили в текста неща, типични за нашата география. Музиката също е много добре подбрана и весело-депресивният съпровод от песни на Тодор Колев се вписва идеално в темата на представлението.

За първи път посещавам Ялта Арт Рум, където гостуваше „Списък на всички страхотни неща“. Залата е малка, но много приятна. Вътре се усещат подскачащите стъпки на парти манияците, минали оттам. За да е пълна картината, барът до сцената предлага питиета, което създава една по-различна театрална атмосфера. Все едно не сме отишли там на театър, а да си поговорим, да пийнем по едно и да си споделим болките. Публиката се чувства по-близка и по ред други причини, за които е отговорен текстът и Милко Йовчев.

Едно от най-трудните, според мен, неща е да разкажеш нещо наистина трагично и важно през хумор. Хуморът, който буквално може да спаси живот. Комедията е висш пилотаж, който малко хора умеят.

Това е от представленията, които със сигурност всеки път са различни. Зрителите имат активно участие в действието, и макар всичко да е добре режисирано и подредено, имаш усещането, че нещата са специални само тук и сега, само за теб.

Разбира се, не винаги ще знаеш как би реагирал някой от участниците от публиката, на какъв точно човек ще попаднеш. Затова и трябва да си готов за импровизации, които Милко Йовчев много умело правеше, за да не излиза от образ и да не губи нишката на сюжета, въпреки някои „по-актьорски“ включвания от страна на публиката. Представлението зависи и от броят на зрителите, а в случая ние бяхме малко. Което от една страна ме накара да усетя другите по-близки, от друга прави задачата на актьора нелека…

„Списък на всички страхотни неща“ е онзи вид театър, който лекува и дава надежда, въпреки, че е обвит в тъмнина, и въпреки че списъкът е започнал началото си заради тежка и болезнена случка. И точно това е хубавото, че дава сили да се изправиш и продължиш напук на всички трудности, които съдбата може да ти поднесе.

Ако искате да го гледате, следващата дата е 28-ми март. Следете страницата или сайта на театър Реплика за повече информация, дати, билети и т.н.

Аз отивам да си продължа списъка.


П.С.

Гледах и американски вариант на представлението с участието на Jonny Donahoe, но малко понатам във времето ще коментираме и него, заедно с представлението на Милко Йовчев (отново), и с представлението с участие на Бойко Кръстанов по този текст, което също се играе в момента.


131 views0 comments