„Резерват за хора и вълци” –опитомяване

Не обичам да закъснявам, но и не ми е приятно да подранявам твърде много. За да не се изтъпаня петнадесет минути по-рано за йога и за да избегна неловкото гледане в пода сред неколцина непознати, реших да се отбия в близката книжарница. Нямах намерение да купувам. Исках просто да убия време и да видя какво ново има и изобщо има ли нещо интересно за мен. Корицата на една книга, изложена на витрината, грабна вниманието ми. Казваше се „Резерват за хора и вълци”. Името на авторката е Здравка Евтимова - познато, а художник на стилната корица, която ме впечатли, (защото и аз като децата се впечатлявам първо от картинката), е Христо Гочев.

Образът на баба Елена Билкарката ми стана любим още с първите страници. Тази силна и привидно студена жена спасяваше животи с отварите си, а в същото време бе мразена от спасените не един път съграждани. Вероятно заради силния си характер и категоричността си, както и поради вродения човешкия страх от непознатото, присъщ на незнаещите.

Донякъде се припознах във внучка ѝ – Дамяна. Любопитно и будно дете, чийто най-добър приятел е кучето Гашо, защото по една или друга причина останалите деца отбягват да играят с него. Дете, нахлузило големите гумени обуща и тичащо след случващото се, до момента, в който става достатъчно знаещо и можещо, за да случва живота само.

Само този, който е носил големи гумени цървули, знае колко бавно и внимателно се ходи с тях, за да не изпаднат, и да не цопнеш по чорап в калта. Още помня концентрацията, с която правех всяка крачка, но трябва да призная, че не един път съм цопвала в мократа земя, следствие на еуфория и невнимателност.

Дълбоки теми засяга тази книга. От онези, за които стоиш и мислиш, втренчен в нищото, с часове. Такива теми са вината и наказанието, любовта, амбицията и моралът, красотата, музиката и парите.

Една от героините е Сияна – красива, но жестока жена. Авторката ни запознава и с възпитанието ѝ, което тя е получила от майка си. То се състои в алчност и арогантност, защото според родителското тяло в този свят това е начинът за оцеляване и постигане на добър и охолен живот.

Читателят разбира още, че Сияна не винаги е била толкова отвратителна. Като дете можела да плаче и да се смее, а в математиката намирала покой и смисъл. Дори измислила формула на щастието:

-3y + 4x = 11

y+2x = 13

Амбициозната ѝ майка обаче обяснила, че освен учителка по математика няма да постигне нищо с тази си страст към решаването на уравнения и й показала „правилния път”. Пътят, по който срещаш хора с прякори и комплекси, които избиват, демонстрирайки властта и финансовата си стабилност, унижавайки обикновените хора. Такива хайдуци/мутри има не малко и днес. Особено в провинцията, където жителите или мизерстват, или липсват, защото са заминали на гурбет в чужбина, та белким спестят някой и друг лев за семействата си.

Немалко е засегната и темата за мъжката обич. Онази наивна, жалка, покорна и непознаваща граници, която е и най-красивата в чистия смисъл на думата любов. Е, такава рядко се среща, а и твърде често обичащите по този наивен начин са смятани за глупаци.

Няма да ви разказвам цялото съдържание на книгата. Но искам да отбележа, че още в началото се представя гледната точка на всеки от героите. За мен това е много ценно и важно. Важно е да отбележа, че действието се развива в Пернишко. От тази книга би станал прекрасен филм и то такъв – нашенски, в който под знамето на България и това на ЕС, може да видиш „какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка”.