• Kultivizor

Различните образи на съвременното изкуство.


Различни послания, методи, техники, художествени похвати, материали, изразни средства и артисти ви очакват в галерията на Шипка 1. Вчера беше откриването на изложбата 7-извън трафика. Куратори на изложбата са Правдолюб Иванов, Генади Гатев, Петер Цанев, Венелин Шурелов, Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов. Всеки един от тях е подбрал определени произведения на автори от България. Някои от произведенията са нови, други са част от лични колекции, трети са показвани преди години. Залите са разделени на сектори и всеки куратор има своя зона. Определено още в началото в съзнанието ми изникна на няколко пъти въпросът „Защо?“. После премина към „Какъв е смисълът? Има ли изобщо такъв?“ Колкото повече време отделиш на даден обект, толкова по-добре започваш да го разбираш (не всичко, разбира се, има неща, които си остават неразбрани за всички, освен автора, може би). Когато разглеждаш изложба, свързана със съвременно изкуство, едно от най-важните неща е да четеш всичко, което пише някъде. Само тогава, може да разбереш посланието и идеята зад голяма част от произведенията. Случаят с тази изложба е сходен. Без да прочетете, няма да разберете (или може да разберете, ако сте от малките късметлии, които знаят и разбират всичко).

Залата с пловдивско изкуство, курирана от Правдолюб Иванов беше една от най-впечатляващите. Разнообразни произведения, които използват различни изразни средства и предават силни послания без обичайната за съвременното изкуство претенция. Произведенията са направени сякаш на шега, като игра и именно това ги прави по-разбираеми и запомнящи се. Още от вратата те посреща един котлон с разтопена грамофонна плоча, който крие интересна история зад себе си. Произведението на Виктория Янкова е вдъхновено от разказ на баща ѝ, писателят Янислав Янков. „Котлонът, който изсвири Брамс“ разказва за една бохемска вечер, за приятели, за алкохол, за котлон, за грамофон (съвет: потърсете някоя от книгите на Янислав Янков или публикуваните му произведения в интернет). Част от представителите на пловдивската сцена са още Мартина Вачева, Димитър Шопов, Велизар Димчев, Мич Брезунек и Вълко Чобанов, които присъстват силно на сцената на съвременното изкуство през последните години.

Във всяка зала на Шипка 1 попадаш в различна атмосфера. Срещу входа се намира зоната, курирана от Венелин Шурелов. Затворени в кутии, в които може да наблюдаваш през малки дупки, почти като през шпионка, съществуват световете, които въображението на артистите е родило. Задвижвани от механични устройства или пък изцяло дигитални прожекции, вътре в кутии оживяват хора и истории.

Като цяло изложбата няма ограничения за форма, идеи, представяне. Има микс от всичко- графика, фотография, вази от историческия музей във Велико Търново, надраскани кашони, брадви с мобилни телефони, живопис, скулптура, текстове, алхимични конструкции. С две думи- съвременно изкуство. И макар повечето произведения да изглеждат самоцелни и безсмислени, но в същото време натрапчиво горди от съществуването си, изложбата си заслужава да бъде посетена. Там някъде, между всичко, се откриват и ценни, красиви, замислящи и вдъхновяващи произведения. Трябва само да погледате за по-дълго.

Изложбата продължава до 03.11.2022г.

110 views0 comments