• Kultivizor

„Петя на моята Петя“ - поезия на голям екран



„…И хората да гледат мен засмени,

да казват "Тя е слънчево момиче,

във вените ѝ слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта ѝ тича…"

Петя Дубарова




Тези думи на Петя Дубарова оживяват в съзнанието, докато гледам филма „Петя на моята Петя“, който едновременно може да накара зрителите да се смеят и да се разплачат, да се влюбят, и да намразят.

Филмът имаше своята премиера на 21- ви януари тази година и все още може да бъде гледан в кината, което силно препоръчваме да направите.

Режисьор е Александър Косев, оператор е Иван Вацов, но в този филм заслужено аплодисментите трябва да отидат при сценаристите- Валентина Ангелова и Нели Димитрова. Двете успяват по деликатен и поетичен начин да свържат живота на Петя Дубарова (изиграна от Алиса Атанaсова, която има уникална визуална прилика с поетесата) и Петя Монова (Александра Костова). Действието се развива в Бургас и може да се каже, че е съвременна интерпретация на живота на Дубарова, такъв какъвто би си го представило едно момиче, което има нужда от нея. А във филма, поетесата е представена именно така- не документално, а пожелателно- тоест тя е такава, каквато главната героиня си я измисли, или каквато сценаристите са измислили. И това е толкова освежаващо да се види, защото е искрено, без напъни, без скрити послания и търсения на нещо, което самите автори не знаят какво е.

В „Петя на моята Петя“ водеща е естествеността и искреността на героите, на историята и посланията ѝ. Диалозите вървят органично (с някои дребни изключения) и се чуват перфектно, което знаете, че се случва рядко в родното кино. Поезията на Петя Дубарова е представена пряко чрез изписване на стиховете ѝ на екрана, но се чувства и в самия сценарий като е преплетена в някои диалози. Сценарият е като по учебник и се е получил перфектно изграден разказ, който има всички елементи на драмата.

"Петя на моята Петя" е филм-поезия, който разказва за живота на младо момиче и нейното обкръжение. Прекрасно е да видиш морето по средата на зимата, докато навън валят снежинки. Петя среща образа на нейната Петя Дубарова, такава каквото тя си я представя и такава, каквато тя има нужда да бъде.

Във филма участват известни имена от българската сцена (кино и театрална), които много умело са подбрани за ролите си. В сблъсък виждаме директора на гимназията, в която основно се развива действието (Юлиан Вергов) и Петя (Александра Костова). Вергов и Костова се срещат за втори път на голям екран. Първият път е във филма „Маймуна“ от Димитър Коцев- Шошо (силно препоръчвам да се гледа от всички, които все още не са), където двамата играят баща и дъщеря.

В „Петя на моята Петя“ участват още Алиса Атанасова, Албена Павлова, Алена Вергова, Мартин Методиев, Моньо Монев, Ясен Атанасов, Васил Банов, Орлин Павлов и др.

Филмът е чувствителен и с добре изграден ритъм, който те кара да изпитваш последователно крайни емоции като тъга и щастие, отчаяние и надежда, омраза и любов.

Мрачното българско кино в последните десетилетия много рядко ме е изпращало с усмивка от кино салона. И макар и в този случай да е ясно, че системата винаги ще побеждава, определено ти се иска да се бориш с нея, въпреки това. Поздравления към екипа, за което.

Успели са да разкажат трудна и тежка история за борба, тъга, отчаяние, нанесени травми по начин, който не отчайва, а вдъхновява.

„Петя на моята Петя“ носи усещане за любов и надежда. Не знам за вас, но в тези времена, в които живеем в момента, аз нямам нищо против да гледам само такива филми, и да вярвам, че има надежда за българското кино.

За финал, има някои леки забележки, които могат да се отправят към филма, но са определено незначителни на фона на всичко, което може да се нарече успешно в него. И все пак, за да не сме само позитивни, ще отбележим една. Може би нарочно, може би не, но в кадрите на плажа (предполагам Иракли?) влизат хора, които се къпят в морето на заден фон, което директно ме „изкарва“ (като зрител) от идеята за това вълшебно, нереално място, на което двете героини се срещат. Тук е добре да се обърне внимание към повече детайлност в постпродукцията, ако на самия терен не е било възможно да се избегне влизането им в кадър. Но това е. Дотук със забележките.

Успех на филма и на целия екип, и дано има много публика и дълъг кино живот.



105 views0 comments