• Неда Митковска

"Общочовешките теми са идентични, независимо в коя точка на света си"-разговор с Нора Ампова

Updated: Jan 14



Нора Ампова е визуален артист, работещ в сферата на живописните медии. Творчеството ѝ е откровено, а посланията лични и иронични, но това може да прецените и сами, след като се запознаете с нея и творбите ѝ.

От 2014-та до днес, Нора има над 7 самостоятелни изложби и редица участия в мащабни общи проекти, за които може да научите повече в сайта ѝ noraampova.com. С Нора Ампова разговаря Неда Митковска, галерист в галерия Нюанс.




Нора, ти си художник, чийто творчески и житейски път е обвързан и с България, и с международни пътувания. Къде се чувстваш по-добре от чисто професионална гледна точка?

Наистина, напоследък житейският ми път е силно динамичен. Последните 4-5 години със семейството ми живяхме в различни европейски градове, като през цялото време не сме пропускали възможност за прибиране в България. За щастие, все по-честа причина за завръщане са мои артистични проекти. Процесът е интересен. Творя извън България, но с мисъл за нея. Чрез картините създавам "мост", който свързва различни географски и културни трепети. Но сладкият извод е, че общочовешките теми са идентични, независимо в коя точка на света си.


Какво в художествената среда в България те мотивира и какво те демотивира?

Художественият климат в България, като че ли често пъти е по-суров, отколкото ми се иска, но пък мотивира. Има красота в това да ти е трудно, но да не се отказваш в опитите си да допринасяш чрез работата си към повече смисъл и откритост в изкуството. Харесвам това, че в България има тенденция за все по-конкурентна сцена на съвременно изкуство. Забелязвам, че и публиката изпитва тази потребност.


Изложбите ти през годините свидетелстват за това, че откриваш вдъхновение както в големите теми, така и там, където не се очаква то да съществува. Коя е темата, която никога не те оставя безразлична?

В най-общ смисъл това е темата за човека. Търсенето на въпроси чрез анализиране на различните състояния, в които ние изпадаме заради своята душевност и интелект. Напоследък самотата е онова нещо, чрез което се опитвам да разбера себе си и околния свят. Темите не е нужно да са сложни, за да носят въздействие.




В ерата на прекомерния информационен поток, как подбираш на кой елемент от съвремието да обръщаш внимание в изкуството си?

Опитвам се да действам интуитивно, като се доверявам на собствените си усещания. Преди да се заема с техничната част, обичам да наблюдавам и асимилирам както реалния, така и виртуалния свят. Черпя вдъхновение от прост лъч светлина, попаднал за малко в ателието, от злободневните елементи на деня, от интересен художник, намерен случайно в интернет. Колкото и натоварващ да е информацинният поток, той е част от съвременния ден, а аз държа да го познавам.


Често цитираш Дейвид Хокни в работата си. Сподели ни повече за задочната си връзка с него? Приемаш ли го като ментор в един по- абстрактен смисъл?

Наскоро осъзнах, че имам вътрешна потребност от ментор на визуалните изкуства, а за материята на живописта, това определено е Дейвид Хокни. Светът, който съществува в неговите картини ме привлича със своята искреност и чистота, понякога по детски неприкосновена.

Кои са другите ти любими творци?

Редом с Хокни, за мен също много значим художник е и Едуард Хопър. Уча се от тях. Но за всичко това, най-голяма отговорност носи Андрей Даниел, при когото имах честта да уча. Това са и негови вдъхновители. Той също като тях не спираше да разказва приказки за светлината. Както в изкуството си, така и в своите увлекателни и дълбоки монолози.

Имам и редица млади визуални артисти, които следя в онлайн пространството.

Всеки ден откривам нещо ново и това поддържа едно приятно вълнение. Ще изброя и част от съвременните български художници, чиито нови проекти винаги ми е интересно да видя - Александра Чаушева, Александър Лазарков, Алла Георгиева, Антоанета Куик, Борис Праматаров, Деси Унгер, Димитър Шопов, Искра Благоева, Калия Калъчева, Кокимото, Невена Екимова, Стела Василева, Стефан Иванов, Роси Гецова, Правдолюб Иванов и др.

От кое изкуство черпиш най-много мотивация? (напр. кино, музика, изобразително)

От добрите филми. Често пъти скандинавско кино или независими западни продукции, в които освен смислен сценарий, режисьорите показват богата визуална култура, и успяват да създават светове като картини.

Също обичам да правя турове по музеи и галерии, независимо дали съм в България, или чужбина. Това е приятен гъдел, който хем ме образова, хем ме предизвиква да преживявам и осмислям.

И, разбира се, музиката- електро пънк, уейв, инди рок, фънк- зависи до каква степен искам да рестартирам емоциите си.


Кое оценяваш като по-стойностно в собствената си работа - социалния коментар или чисто визуалното измерение на произведенията си?

През годините съм експериментирала с различни подходи. Последно време обаче, като че ли навлизам в дълбочина, която оповавам на визуалното измерение и в частност живопис в най-чиста форма. Посланията и темите идват по естествен път.


От всичко, което си създавала до момета си личи, че живописта винаги ще те привлича. Така ли е наистина и кои други медии те вълнуват и предизвикват?

Живописта е някаква константна форма, изходна позиция, начало и същност. Паралелно с това се вълнувам от работа с обем и пространство. Обичам да се самопредизвиквам, така че времето ще покаже в каква нова посока бих работила. Не искам да си поставям граници.


За или против бързото изкуство си?

Ако то е изкуство - няма значение дали е бързо, или бавно.


76 views0 comments

Recent Posts

See All