• Цвета Ерменкова

Може ли кръгът да има край?

Updated: Nov 8


Прохладен есенен ден в центъра на София. Остават минути до началото на представлението „Краят на кръга“ от студио за документален театър Vox Populi. Събитието се случва в павилиона, който организацията постави и използва за отворена сцена на открито точно до паметника на съветската армия. В рамките на десет минути пристигат две патрулки, а децата, които си висят и се катерят по паметника са привикани от полицаите. Започва се обясняване, декларации, описване, дори почистване на паметника с мокри кърпи и вода… През цялото време си мисля за бързата реакция към „опасното“ деяние на децата, след което започва представлението и видео премиерата на „Краят на кръга“, чиято тема е домашното насилие върху жени и деца, реакциите на институциите, на обществото, на индивидите. Събитието се осъществява с подкрепата на Български хелзинкски комитет и успява да насочи прожекторите към тази наболяла и за съжаление, винаги актуална тема. Три актриси- Василия Дребова, Мила Банчева и Албена Чобанова пресъздават три истории- на жертва, на насилник и на психолог. Въпросът е: Има ли измъкване от порочния кръг жертва-насилник?

Vox Populi са една от утвърдените и успешни организации, занимаващи се с документален театър. В повечето техни представления, както и тук, се използва вербатим техника. Актьорите са със слушалки, в които чуват интервютата с реалните герои и пресъздават пред публиката това, което чуват. Режисьор на „Краят на кръга“ е Неда Соколовска.

Първото нещо, което прави много силно впечатление е решението актрисите да бъдат „поставени“ на три отделни сцени. Всяка сцена е малка черна кутия. Действието върви едновременно, а зрителят има възможността да обикаля от сцена на сцена, да слуша различните истории в ред, в който сам си избере. Имаше момент, в който останах сам зрител на една от сцените. Това определено беше много силно и запомнящо се изживяване- един актьор, един зрител и една хващаща за гърлото история. Идеята, актрисите да са в малки кутии, в които трябва да надникнеш, е наистина много добра, защото те кара да се чувстваш неудобно, както реално е в живота, когато ставаме свидетели на насилие. И трите разказа, представени на живо, носят силни послания, карат те да се замислиш, да обърнеш внимание, да искаш да помогнеш. След живото представяне следва премиерата на три видеа, които може да гледате онлайн тук: https://www.youtube.com/TheBghelsinki

Отново силно послание, представено под формата на изкуство. Изкуството, което може да помага, да лекува и да буди. Изборът на тема е смел и се радвам, че продължава да има артисти, които посягат към нея, защото често чуваме в общественото пространство да се казва „стига!“. Не трябва да има „стига“, докато проблемът не бъде решен. Трябва да се говори, да се показва, да се провокира (каквото прави „Краят на кръга“) и да не се забравя, че проблема го има. Там е и колкото повече, може би, му обръщаме внимание и като артисти, и като зрители, и като общество, толкова по-голям шанс има кръгът да свърши. Поздравления за екипа и за реализацията на събитието!

Може да ги последвате и да разберете повече както за проекта, така и за това как може да помогнете тук:

https://www.facebook.com/studiovoxpopuli/

http://spasena.org

103 views0 comments