• Цвета Ерменкова

Костюми, драматургия на образа и чупене на моливи- разговор с Ива Иванова

Updated: Nov 8


Ива Иванова официално е сценограф и костюмограф, но названието (или по-скоро призванието) артист ѝ приляга повече. Работи с визуални образи, с истории и наблюдения, със заобикалящата я среда.  Завършва образованието си във Виена, след което пътят ѝ минава през Шанхай, Берлин, Хамбург и Цюрих, където работи редовно и днес. Приказките са част от живота ѝ, защото често ги кара да оживяват като ги пресъздава в театрални костюми. Скоро беше и премиерата на филма "Анна" на режисьора Боримир Илков – Боно, по който Ива работи като костюмограф. В следващите редове ще се запознаете повече с личността, работата и света на Ива Иванова.



Можеш ли да представиш филма „Анна“ с три думи? Кои са те?

Надежда, отчаяние, любов.


Защо, според теб, костюмографът е важен за един филм или представление?

Костюмографът изследва историята на персонажа и пресъздава многопластово същността му чрез визуални похвати. Дрехата разказва история, която не може да се покаже с думи и си служи със скрити детайли, които разкриват дълбоката психологическа същност на героя. Облеклото оказва силно влияние върху разбирането на личността и е много бърз източник на точна информация. Костюмографът сътворява драматургия на образ, служейки си с невербални художествени похвати и дава основа за създаването на персонажа по конкретно зададени параметри.


Какви бяха предизвикателствата, които срещна по време на снимките?

Част от снимките на филма “Анна” се състояха в столичен квартал и участваха роми, живеещи там. За мен беше от голямо значение при създаването на персонажи, независимо дали те са базирани на фиктивни образи, или инспирирани от конкретни личности, да се спазва автентичност на действителността, без излишно наслагване на допълнителни слоеве и изкривяване на същностното. Филмът показва актуални проблеми в обществото и аз държах костюмът да бъде представен натуралистично и неподправено.


Можеш ли да ни разкажеш някоя случка, която е останала в спомените от снимките на филма?

За някои от сцените, които снимахме в квартал Христо Ботев в град София, трябваше да се преобличат няколко жени от квартала, за да вземат участие в конкретни сцени. Моята идея беше да се работи с личния гардероб на жителките, а не да се създава изкуствена реалност. По време на снимките на филма посетих няколко домове, в които пробвахме различни съчетания на дрехи и след съвместно обсъждане взимахме решение, как биха се облекли те при конкретни поводи. Бях дълбоко очарована от готовността на жените да отворят гардеробите си за мен и искрената им радост от моето посещение. Провеждахме разговори на тема, какво значение има за тях дрехата в ежедневен аспект, или когато има специален повод като празник и провеждане на обичаи.


С кой актьор мечтаеш да работиш?

Не бих могла да назова конкретно име. Смятам съвместната работата с актьора за персонална и комплексна. Бих желала да работя с актьори, които се доверяват на професионалното мнение на костюмографа и мислят задълбочено с него в посока за развиване на персонажа, и са готови да излязат от зоната си на комфорт. За мен е интересно потапянето всеки път в различна тема и изследването, като актьора е важна изходна точка на моите разсъждения.


А с кой дизайнер?

Милена Канонеро.


Работата в киното или в театъра е по-вълнуваща за теб?

Работата и в киното, и в театъра може да е различно вълнуваща. Работните процеси често се различават и аз си служа с разнородни подходи, зависимост от контекста на проекта. В театъра важна роля имат репетициите, при които се взимат много решения, състоят се промени до настъпване на премиерата и концепцията може да бъде адаптирана, или променена. В киното, за мен, досега всичко се е случвало по- бързо и автономно, което има и своята позитивна страна. От съществено значение е темата по- която се работи, свободата на изразяване и вдъхновяващ екип от хора.


Ако имаше пълна творческа и финансова свобода, какъв костюм би направила за образа на Хамлет?

Бих работила над реконструирането на платове, шарки и цветове от средновековието, като съчетая естетиката с елементи от съвременната висша мода.


Препоръчай ни филм, който те е впечатлил силно визуално?

„Книгите на Просперо“ на режисьора Питър Грийнауей и „Трилогия: Плачещата поляна“ на Тео Ангелопулос.


Коя е последната изложба на български автор, която посети?

На KROM BAGELSKY (Крум Балджийски) в галерия “Наратива” във Велико Търново.


Колко молива на година си купуваш?

Чупя доста моливи, защото понякога натискам по-силнo, от колкото трябва и се налага да си купувам отново същите. Но когато видя някой нов и интересен цвят, който в момента ме интересува, веднага купувам, а най- обичам да ми подаряват стари моливи от едно време.


Поздрави ни с някоя песен?


Може да разгледате повече за Ива, докато слушате нейния поздрав тук:

https://www.ivanovaiva.com и https://bit.ly/3SmqqKo

58 views0 comments