• Kultivizor

ИКАР 2022

Updated: May 9



27-ми март е световният ден на театъра и е един от любимите ни празници, в който главна роля играят смелостта, лудостта, талантът и желанието за създаване на нови светове. Или поне така си го представяме понякога. Действителността е малко по-различна от това, в което съзнанието и сърцето вярва.




Съюзът на артистите в България раздаде наградите ИКАР за 48-ми път. Отново домакин на събитието беше Народен театър „ Иван Вазов“. В следващите редове няма да говорим за наградените, които определено заслужават всяка чест и почитание към себе си, защото са талантливи артисти. Ще говорим за самата церемония по награждаването. Защото критика не може да има само към представленията. Критика трябва да има и към „спектакъла“, който в деня на театъра би трябвало да отрази силата на българския театър и да отдаде почит към постиженията му през годината, а и не само.

Когато даваш награди за постижения в областта на театъра, е редно да се замислиш как изглежда сценично и самата церемония. За пореден път тя беше скучна, безцветна, без въображение…с една дума- празна. Празна изглеждаше и голямата сцена на Народния театър. Толкова празна и самотна, колкото, може би, не е била и по време на пандемията, когато театрите все още бяха затворени. Изборът на водещ е спорен, имайки предвид, че като че ли се караше през цялото време. На кого се караше така и не разбрахме (може би на актьорите от трупата на театър „Възраждане“, които, между другото, не знаем защо са се съгласили изобщо да участват в подобно „представление“). Липсата на адекватен сценарий се усети още в първите пет минути при самото представяне на водещите. Плосък хумор с липса на каквито и да е било визии е равно на нещо, което крещи да бъде изгледано на запис с превъртане напред, а не на живо в иначе прекрасната зала. Водещите са талантливи артисти, които са се доказвали неведнъж на сцената, и наистина е леко учудващо да ги видиш в ролята на „статив“ за микрофон, например…(освен ако не е в представление на Теди Москов, където щяхме все някак да го приемем)

През цялото време на сцената имаше голям екран с рекламната визия на церемонията. Една снимка. Точно така. Една единствена снимка… Само в салона видяхме 3-ма от най-талантливите ни и успешни сценографи, в чиито глави сме сигурни бушуват хиляди идеи как да оживят сцената…Нетърсен съвет към режисьора и организаторите на събитието- поканете някой от тях за следващата церемония! Предполагаме бюджетът не е голям, но все пак направете опит наградите за театър да изглеждат живи и дишащи!

(Ако пък толкова наистина няма бюджет, винаги може да се обърнете към публиката и да направите дарителска кампания. Може да се учудите колко хора биха помогнали, само и само да гледат наградите за любимото им изкуство без тягостното чувство, че са на помен на любим човек.)

С риск да прозвучим още по-грубо и да има разсърдени хора, ще добавим и малко думи за самата публика- този път в лицето на артистите и техните гости. Празникът предполага официалност и етикет. Не знам за вас, но ние, когато ходим на театър, обличаме по-официални дрехи, стараем се да изглеждаме така, сякаш заслужаваме да сме част от красивата сграда, да сме част от интериора, ако искате. Сред гостите се видяха много красиви и определено адекватно облечени за събитието хора, но имаше и такива, които сякаш бяха пили бира в парка пред театъра (в което няма абсолютно нищо лошо, и ние го правим) и спонтанно бяха решили да видят какво се случва вътре, а и между другото да се появят на сцената, било то за взимане или връчване на награда. Ако искаме публиката да се научи на някакъв етикет и норми на поведение в театралния салон, именно артистите трябва да са примерът! И последен коментар в посока публика…напоследък все по-често прави впечатление неадекватното включване на ръкоплясканията по време на спектакли, церемонии, концерти, филмови премиери и т.н. Ръкопляскането по време на отдаване на почит към починалите артисти през изминалата година е меко казано неадекватно…

Замълчете за момент! Понякога е необходимо просто да запазим тишина.

( Може би както ние не трябваше да казваме нищо от това, което дотук казахме, но все пак го правим, защото ни пука, пука ни от сърце и на кокал).

Наистина е добре да се помисли за малко повече празничност и живот в церемонията по връчване на театрални награди в деня на театъра на една от най-красивите сцени в България. Театърът е живот. Хубаво ще е и когато го награждаваме да се усеща животът.

Дотук с церемонията. Пожелаваме на организаторите да помислят малко повече за следващата година, да поканят артисти, които заедно биха направили чудо, което да се помни с години. Имаме много талант на малката ни територия, и при достатъчно желание и добра организация, можем да създадем сценичен продукт, който би заслужил номинация сам по себе си.

Няколко думи за наградените.

Не сме гледали абсолютно всички от наградените представления, но тази грешка ще бъде поправена скоро. Наградените (а и ненаградените) артисти са безспорно талантливи, с богата палитра от образи, живеещи в тях и желание да ни променят, замислят, преобразяват и дават смисъл.

В категориите са както следва:

Драматургичен текст - "Ива е онлайн" от Ива Тодорова (Театър 199)

Критически текст - "Режисьорите в европейския театър" от Камелия Николова

Постижение в кукленото изкуство- Мила Коларова и Румен Гаванозов за "Малката нула" (Столичен куклен театър и фондация "Горе на дървото")

Куклен спектакъл - "Пипи Дългото чорапче" по Астрид Линдгрен (реж. Анна-Валерия Гостанян, Държавен куклен театър "Георги Митев-Жоро" - Ямбол).

Сценография- Илияна Кънчева за "Галерия Стриндберг" (Театър Азарян)

Майсторско техническо осъществяване – „Коприна“ на ДТ „Николай Масалитинов“

Авторска музика - Николай Иванов за "Шахнаме: Сказание за Зал" по Фердоуси (реж. и сценарист Елена Панайотова, театър "Азарян").

Атракционно и вариететно изкуство- "Web бурлеска" (Вариететен театър)

Съвременен танц и пърформанс - Александър Георгиев за The Power Of S (ДНК)

Дублаж- Ася Рачева и Симеон Владов

Поддържаща мъжка роля- Севар Иванов за Агатон във "Федра сияйната" от Петър Пламенов (реж. Бойка Велкова, театър Азарян)

Поддържаща женска роля - Христина Джурова за Констанца Вебер в "Амадеус" от Питър Шафър (реж. Стайко Мурджев, театър "Стоян Бъчваров", Варна).

Главна женска роля- Койна Русева за „Майстора и маргарита“ по Михаил Булгаков (реж. Николай Поляков, Младежки театър)

Главна мъжка роля- Владимир Карамазов за "Опашката" от Захари Карабашлиев

(реж. Явор Гърдев, театър "Иван Радоев" - Плевен)

Дебют за режисура- Димитър Илиев за Shopping And Fucking от Марк Рейвънхил

Режисура- Николай Поляков за "Майстора и Маргарита“ (Младежки театър)


Награди на публиката:

Най-добър съвременен танц и пърформанс - "Невъзможни действия" от Ясен Василев

Най-добър куклен спектакъл - "Пипи Дългото чорапче"

Най-добър драматичен спектакъл - "Ива е онлайн"

Награда за изключителен принос в областта на музиката- Мими Николова

Награда за чест и достойнство - Симеон Алексиев от ДТ „Николай Масалитинов“

Награда за изключителен принос в областта на българския театър - Асен Шопов.


Пожелаваме на всички да се радват на пълни салони, на нови предизвикателства и заслужени успехи!


П.С.

От сцената беше отправен апел да се обърне внимание на липсата на сцени за независимо изкуство (по- конкретно сцена за съвременен танц и пърформанс, но не само). Дано този апел бъде чут, защото е важно, когато един творец създава, да може да покаже и своето творение. Министерство на културата, НДК и всички отговарящи институции трябва да обърнат внимание на бъдещето на ДНК и редица други независими сцени, които „висят“ на ръба.



138 views0 comments