• Цвета Ерменкова

"Бягство"- филм, в който всеки е и добър, и лош.

Updated: Nov 8


Една от най-честите и нормални човешки реакции при среща с трудност е бягството. Бягаме от емоции, от отговорност, от работа или училище, от настоящето, от много и различни неща. Последният филм на режисьора Виктор Божинов, „Бягство“, е разказ за хора, които бягат- буквално и преносно.


Още първата сцена подсказва, че ще станем свидетели на драма и екшън в следващите минути. Като контрапункт, обаче, рязко виждаме усмихнати, позитивни млади хипита, които пътуват към планината, или по-скоро към мястото, което развиват за свой дом- най-високото населено място в България, което, обаче, вече обезлюдено. Мястото е толкова красиво, че ти се иска да напуснеш всичко в големия град и да се присъединиш към идилията, която цари горе в планината. Те създават своя малък хипи свят, чиято основа, обаче, е бягството. Още в самото начало се заплитат много истории, задават се въпроси, които постепенно получават своите отговори, но някак през цялото време има напрежение, което прави филма толкова добър и динамичен. Всеки герой крие тайна, свързана с причината за собственото му бягство- дали от наркотици, от загуба, от война, от болест, от себе си, от реалността, от града.

Филмът е от онези, с които бягаш от динамиката и напрежението на големия град. Идеята за независимо място, на което живеят сходно мислещи хора с еднакви ценности, мечти и стремеж към свобода, които обичат природата (освен когато използват фойерверки за рожден ден в гората) и са откъснати от материалното не е нова за киното или изкуството като цяло. Тази идея, обаче, някак си всеки път завършва с разбити илюзии или трагедия („The Beach“, „Once Upon a Time... in Hollywood“, датския филм „Kollektivet“, който силно препоръчвам да гледате).

И в „Бягство“ това се доказва. За да има драма в един филм, на доброто трябва да се противопостави злото. В привидно щастливия и хармоничен свят на героите, избрали свободата и хипи стила на живот (изиграни от Снежана Макавеева, Диана Димитрова, Венцислав Сариев, Димитър Сулев и Benoît Maréchal) навлиза Дани (Александър Кендеров). Дани носи със себе си проблеми и предизвиква поредица от злополучни ситуации. Едновременно вървят две сюжетни линии, които се обединяват от Дани. Показва се контрастът между живота в хипи комуната, и в наркокомуната. И на двете места реално са хора, които употребяват или са употребявали наркотици. На първото обаче няма проблеми това да се случва, докато на второто има сериозни последици.

Повдига се темата за наркозависимостта и комуните. Важна тема, защото в България винаги тя остава на заден план, не се дискутира в медиите и в общественото пространство, а реално е проблем, който засяга хиляди души и техните семейства. Ценно е изкуството да обръща внимание на теми, които медиите игнорират, както и е ценно да се разбие стигмата в обществото. „Бягство“ прави опит за това, за което екипът заслужава уважение. Във филма всеки е лош и всеки е добър, зависи кои обувки е обул.

Христо Петков изиграва антагониста във филма. Героят му, обаче, има своите убеждения и причини за поведението си, което го прави някак най-плътен, силен и запомнящ се като образ. Той може да е „злото“, но от друга страна оставя усещането, че не е лош човек, а животът го направил такъв, какъвто е (което важи и за останалите персонажи, които излизат от наркокомуната).

Иначе разправията е типично по балкански- лоши мъже с мотори и националистически дух нападат дзен пацифисти (знаем, че често се случват подобни ситуации в хижи в родните планини). Ситуацията излиза извън контрол и идеята за сплашване се превръща в незаслужена агресия (ако изобщо може да има заслужена), която води до необратими последствия. Главният герой във филма, Дани, с когото започва и завършва всичко доказва, че промяната е възможна и че човек има нужда само от надежда и някоя добра дума. Кастингът на филма определено е успешен, защото всички герои са някак естествени, и трудно можеш да си представиш друг да изиграе дадената роля. За първи път от години насам и диалозите звучат натурално, не са преднамерени или фалшиви, а драматургичната линия е ясно проследима и плътна. Поздравления за сценариста Деляна Манева!

„Бягство“ е един от най-добрите български филми, които съм гледала през последните години- динамичен, смислен, с операторско майсторство на много високо ниво и запомнящ се саундтрак, особено песента с участието на Павел Терзийски (в саундрака има и песен с участието на Лиса Джерард).

Вече може да гледате филма и онлайн на https://neterra.tv.

105 views0 comments